Направо към съдържанието

Филип I Савойски-Ахая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип I Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт, княз на Ахая
Роден
1278 г.
Починал
Управление
Период1294 – 1334
ПредшественикТомас III Савойски
НаследникЖак Савойски-Ахая
Други титлититулярен княз на Ахая (1301 – 1307)
Герб
Семейство
РодСавоя-Ахая
БащаТомас III Савойски
СъпругаИзабела дьо Вилардуен (12 февруари 1301 – 1307)[1]
ДецаМария Савойска
Маргарита Савойска
Алиса Савойска
Жак Савойски-Ахая
Елеонора Савойска-Ахая
Дъщеря
Жана Савойска-Ахая
Амадей Савойски-Ахая
Беатрис Савойска-Ахая
Агнес Савойска-Ахая
Изабела Савойска-Ахая
Томас Савойски-Ахая
Едуард Савойски-Ахая
Аймон Савойски-Ахая
Извънбр.ː
Риналдо ди Ферескио
Беатрис Извънбрачна Савойска
Хенриета Франциска Извънбрачна Савойска
Антонио Кокуи (Антонио Извънбрачни Савойски)
Анселм Извънбрачни Савойски
Филип I Савойски-Ахая в Общомедия

Филип I Савойски-Ахая или Филип I Пиемонтски, Филип I Савойски (на италиански: Filippo I di Savoia-Acaia, на френски: Philippe I de Savoie-Achaïe, dit aussi Philippe I de Savoie ou de Piémont; * 1274[2] или 1278,[3] Суза; † 23 септември 1334,[2][3] Пинероло), е господар (сеньор) на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307). Поставя началото на клона Савоя-Ахая.

Той освен това е господар (сеньор) на Торино, Каворето,[N 1] Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пинероло и долините му, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто (1295), Кавур (1300), Гасино (1305), Кавалермаджоре (1313), Асти (1305 – 1306), на кастеланството на Коринт (1301).[2]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Филип е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на Мориен Томас III Савойски (* ок. 1250 † 1282), и на съпругата му Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте) († 1316).[4] Има четирима братя:

  • Петер († 1332), дякон на Сализбери и главен свещеник на Лион (1304 – 1312 и 1320), архиепископ на Лион, граф на Лион и примат на Галиите (от 1307), господар на Монфосон (от 1324), господар на Сетем (от 1331)
  • Томас († сл. 1340), викарий на Амиен, необявен епископ на Торино
  • Амадей († сл. 1340), архидякон на Реймс (1320)
  • Вилхелм († ок. 1326), абат на Сакра ди Сан Микеле (от 1310).

Има и трима вероятни полубратя от извънбрачни връзки на баща му.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и борби за власт

[редактиране | редактиране на кода]

Според френския историк Самюел Гишенон в завещанието си от 14 май 1282 г. бащата на Филип го определя за наследник и дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина. Той нарежда също така съпругата му да бъде опекун на децата с помощта на брат ѝ Ото IV Бургундски, господар на Салан,[N 2] граф на Шалон[N 3] и граф на Бургундия, и на братовчед им Аймар от Русийон, архиепископ на Лион.[5]

Томас III умира на 15 или 16 май 1282 г. и властта отива в ръцете на чичото на баща му – Филип I Савойски, който умира на 15 или 16 август 1285 г. Въпреки че Филип се явява най-прекият наследник в рода, той отново не получава властта над Графство Савоя и тя отива в ръцете на чичо му Амадей V Савойски – второроден син на Томас II Савойски.[6][N 4]

Майката на Филип Гуя дьо Шалон и другият му чичо по бащина линия Лудвиг Савойски изискват разпределянето на графството. През януари 1286 г. е постигнато споразумение, според което в замяна на феодална почит Лудвиг получава от брат си цялата територия на Во и титлата „барон“, Бюже[N 5] и годишен доход от 400 лири,[7] а на Филип се предоставят териториите на Пинероло и Торино с цялата територия между реките По и Дора Рипария: Каворето, Монкалиери, Кариняно, Вигоне, Пероза, Мирадоло, Вилафранка, Фросаско, Кумиана, Коленьо, Пианеца и Друенто.[8][N 6]

Господар на Пиемонт и временен княз на Ахая

[редактиране | редактиране на кода]

Филип получава властта над Пиемонт на 24 февруари 1295 г.,[8] след арбитраж през 1294 г.[9] Освен това през 1300 г. той получава териториите на Кавур, през 1305 г. – тези на Гасино, а през 1313 – тези на Кавалермаджоре. През 1305 – 1306 г. е господар на Асти.

Монета на Филип I от Княжество Ахая, 1301 г.

На 23 февруари 1301 г. Филип I се жени в Рим за Изабела дьо Вилардуен, княгиня на Ахая и на Мореа, благодарение на което става княз на Ахая и управлява Ахейско княжество заедно с нея. На 23 февруари 1301 г. той получава инвеститурата си на княз на Ахая от краля на Сицилия Шарл II Анжуйски, представляван от сина му – князът на Таранто Филип I Анжуйски. В по-късно писмо Филип I Анжуйски признава Филип Савойски за княз на Ахая.[10] След сватбата младоженците се отправят към Пиемонт, понеже Филип трябва да уреди господарството си преди заминаването им за Мореа.[11]

Веднъж заминал за Гърция през 1302 г., той се опитва да завладее цяла Лакония от византийците. Това е в противовес на неговия мъдър и човеколюбив предшественик Флоренц д'Ено (предишен съпруг на жена му Изабела), поддържал мир с византийския управител на столицата Мистра, възстановявайки икономическия просперитет на Мореа.[12] Деспотичният и насочен към лична изгода начин на управление на Филип бързо поражда конфликт както с византийците, така и с местните барони. Той се опитва да потуши броженията сред тях, но през 1304 г. е принуден да приеме изискания от бароните парламент. По време на 3-годишния си престой в Мореа Филип не успява да наложи задоволително управление там.[12] Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с политиката на съседа си – графът на Прованс и крал на Сицилия Шарл II Анжуйски. През 1305 г. Филип отказва да му помогне в опита му да завладее Епир. Конфликтът между двамата се задълбочава до такава степен, че на 5 юни 1306 г. Шарл II обявява Филип за лишен от правата си над Ахейското княжество. Кралят освен това го обвинява в предателство и в това, че не му е оказал подкрепа във военната кампания срещу Епир, а съпругата му Изабела, че не е поискала съгласието му на суверен за сватбата си с Филип.[12]

На 11 май 1307 г. Филип сключва споразумение с Шарл II Анжуйски, благодарение на което получава графство Алба в Абруцо и заедно със съпругата си Изабела се отказва доброволно от Ахейското княжество в полза на сина на Шарл II – Филип I, княз на Таранто.[13] Това не се нрави на Изабела, която напуска мъжа си, прекарва последните си години в изгнание на териториите на бившия си съпруг Флоренц д'Ено в Графство Ено и изразява открито претенциите си към Ахая въпреки предоставената ѝ от Шарл II титла „Господарка на Каламата“ през 1308 г.

Завръщане в Италия

[редактиране | редактиране на кода]

Филип продължава да използва титлата „Княз на Ахая“ и след завръщането си в Италия. Той поставя началото на кадетския клон „Савоя-Ахая“ на Дом Савоя със столица Пинероло, в чиято горна част кара да се построи замък. Клонът просъществува до смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая през 1418 г.

В Пиемонт Филип подкрепя чичо си Амадей V Савойски в неговата експанзионистична политика. През есента на 1310 г. Филип заедно с братовчед си – баронът на Во Лудвиг II и чичо си Амадей V горещо посрещат Хайнрих VII Люксембургски, който отива в Рим, за да бъде коронясан за император.[14] По време на похода на Хайнрих VII в Италия Филип побързва да се присъедини към него в ролята на негов викарий (1311) във Верчели, Новара и Павия, но не успява да се задържи на тази позиция, както се е надявал. През 1311 г. той дори вдига срещу него градовете Асти и Верчели.[15]

Печат на Филип I (автор: Густав Леон Шлумбергер, 1844 – 1929)

През 1311 г. Филип желае да се изплъзне от влиянието на Савойската династия и сключва споразумение с дофина Жан II дьо ла Тур дю Пен.[16] През 1312 г., след смъртта на първата си съпруга, Филип се жени за сестра му – Катерина дьо ла Тур дю Пен. Като зестра той получава от дофина 20 хил. лири стари облигации от Виен (които обещава да върне при смърт, развод или анулиране) и голяма сребърна лира от Тур (Tournois) от Краля на Франция.[17] В конфликта между савойския граф и дофина Филип участва като свидетел в сделките, заедно с архиепископа на Тарентез, епископа на Гренобъл и други господари.[18] Освен това той е един от изпълнителите на завещанието на дофина Жан II по волята на последния (26 август 1318).[19]

След споразумението с чичо си граф Амадей V Савойски от 1313 г. за взаимна защита Филип получава по различно време половината от териториите на Асти и Киери, и част от района на Канавезе.

Манфред IV от Маркграфство Салуцо му преотстъпва феодите Карманьола, Ревело и Ракониджи, а Филип отнема Кивасо от маркграфа на Монферат Теодоро I.

През 1314 г. той се обединява с миланската фамилия Висконти (с Матео I Висконти) срещу Анжуйците,[20] с което си осигурява територията на Фосано. Между 1324 и 1332 г. построява могъщ замък там, който е характерен за града и през 2020 г.

Въпреки това Филип продължава да си съперничи със савойските графове, но докато с граф Амадей V споровете се решават с арбитражи и временни споразумения, конфликтите с братовчедите му Едуард Либералния (първоначално) и с Аймон Миролюбивия (впоследствие) се задълбочават.[21]

През 1320 г. Филип се споразумява с Филип дьо Валоа – представител на краля на Унгария Карл Роберт за това да защитава владенията на Анжуйците в Пиемонт срещу Висконти, с което получава феодите Савиляно и Бра, и териториите на Виланова, Кастелнуово и Бутилиера.

Експанзионистичната политика на Филип провокира създаването на коалиция между Маркграфовете на Монферат, Маркграфовете на Салуцо и Анжуйските управители на Кунео.

В завещанието си от 9 юни 1330 г. Филип посочва като свой пръв наследник първородния си син Жак Савойски-Ахая и като негова регентка майката на момчето и негова втора съпруга Катерина дьо ла Тур дю Пен.[22]

Умира в Пинероло на 23 септември 1334 г. на 56-годишна възраст и е погребан в църквата „Св. Франциск“ (San Francesco).[23]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Филип се жени два пъти.

1. ∞ 12 февруари 1301 в Рим за Изабела I дьо Вилардуен (* ок. 1260/1263; † 23 януари 1312, Графство Холандия), княгиня на Ахая и на Мореа, дъщеря на Гийом II дьо Вилардуен и втората му съпруга Анна Ангела Комнина Дукина. От нея има две или три дъщери:[3]

  • Мария Савойска (* 1301, † като дете сл. 1308), вероятна
  • Маргарита Савойска (* 29 януари или февруари 1303, Гърция; † сл. 8 декември 1371), 1305 преотстъпва правата си в Ахейското княжество на своя полубрат Жак Савойски-Ахая; получава като зестра кастеланства Каритена (в Аркадия) и Боселет (24 декември 1303), но ги преотстъпва преди 1324 г. за сметка на земя близо до Алба; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез († 1369/1370), господар на Малевал, Рошблен и Сен Жармен Лавал.
  • Алиса Савойска († 1368), чрез брак маркграфиня на Савона; ∞ 1. 14 декември 1325 за Манфредо дел Карето, маркиз на Савона, господар на Новело и Синео, племенник на маркиза на Финале Джакомо дел Карето; 2. 26 септември 1354 за Анселм д'Юртиер, нар. дьо Миолан, господар на Сент Елен дю Лак.

2. ∞ 7 май 1312 за Катерина дьо ла Тур дю Пен († 9 декември 1337, Пинероло),[24] дъщеря на Хумберт I Виенски и съпругата му Анна Бургундска. От нея има петима сина и пет или шест дъщери:[3]

  • Жак Савойски-Ахая (* 6/16 януари 1315; † 14 май 1367, Пинероло), негов наследник от 1334 като господар на Пиемонт, титулярен княз на Ахая; ∞ 1. ок. 18 декември 1338 / 22 януари 1339 за Беатриче д’Есте († 1339, Ивреа), дъщеря на Риналдо II д’Есте, маркиз на Ферара и господар на Модена, и на съпругата му Лукреция ди Барбиано. Вдовец, нямат деца. 2. 9 юни 1339 за Сибила дел Балцо († 1361), дъщеря на Раймон II, 10-и господар на Бо, граф на Авелино и генерален викарий на Ахая (1264 – 1321), и втората му съпруга Етиен де Бо-Пюрикар. Вдовец, имат един син и вероятно една дъщеря 3. юли 1362 за Маргарита дьо Божо (* 1346, † 1402), дъщеря на Едуард I, господар на Божо, и съпругата му Мария дю Тил. Имат двама сина;
  • Елеонора Савойска († октомври 1350, погребана в църквата „Св. Франциск“ в Павия), чрез брак маркграфиня на Салуцо; ∞ 1333 за Манфред V, маркграф на Салуцо, господар на Мулацано, Карде и Карманьола
  • Вероятна дъщеря († сл. 27 май 1330); сестра ѝ Жана е посочена като трета дъщеря на родителите си в брачния си договор от 27 май 1330, което значи, че или Жана е имала незаписана, по-възрастна от нея сестра, или една от другите ѝ сестри, изброени по-долу, е по-възрастна от Жана
  • Йоана (Жана, Жанет) Савойска (* ок. 1316/18, † сл. 3 ноември 1355), ∞ 27 май 1330 (договор) за Амадей дьо Поатие († сл. 1349/пр. 18 август 1350), господар на Сен Вайе, син на Аймар IV дьо Поатие и втората му съпруга Маргарита Женевска
  • Амадей Савойски († 13 юни 1376), свещеник в Орлеан и Лион; епископ на Мориен (2 април 1349) и на Лозана (1354); господар на Кумиана (1367/1370). Има една извънбрачна дъщеря
  • Беатриса Савойска (* 1312, † 1340), ∞ 1334 за Хумберт V дьо Тоар-Вилар († 1372), господар на Тоар и на Вилар (1336)
  • Агнес Савойска (* ок. 1325, † 28 ноември ок. 1384 или сл. 2 май 1350), ∞ 1343 за Жан дьо ла Шамбър († сл. 10 април 1367 или 1371/1372), господар на Шамбър, граф на Лавил и виконт на Мориен
  • Изабела (Елисавета) Савойска († ок. 1370), игуменка на манастира „Сан Джакомо“ в Пинероло
  • Томас Савойски (* 1328/9, † сл. 6 октомври 1360), господар на Пианеца (от 1331), каноник и граф на църквата на Лион, епископ на Торино (от 10 ноември 1348), господар на Солие (от 1355)
  • Едуард Савойски (* пр. юни 1330, Суза; † 1395), монах в Сион (от 18 февруари 1346), абат на Сан Джусто и приор на Боргето (от 1366), епископ на Беле (от 1370), епископ на Сион (от 1374), архиепископ на Тарантез (от 23 март 1386), господар на Конте и Шийон (през 1370)
  • Аймон Савойски (* сл. 9 юни 1330, † сл. 13 март 1398), господар на Кумиана и Кавалермаджоре, на 19 март 1378 като губернатор на Савойския граф получава замъка на Вилафранка, ∞ пр. 11 ноември 1385 (когато е разтрогнат) за Менция от Чева, дъщеря на Ото, маркграф на Чева и съпругата му Елеонора дел Карето от маркграфовете на Салуцо.

Има няколко извънбрачни деца:

  • Риналдо ди Ферексио[2]
  • Беатриса Извънбрачна Савойска, ∞ 1. за Антонио Бокиарди от Вилафранка, овдовява. 2. за Гулиелмо Петити от Вилафранка, който влиза във владение на Марчеруто, принадлежало на Бокиарди[3]
  • Хенриета Франциска Извънбрачна Савойска († като дете), сгодена за Мартин де Макиерат[3]
  • Антонио Кокуи, Антонио Извънбрачни Савойски, с майка Серена дела Пероза, свещеник[3]
  • Анселм (Ланселм) Извънбрачни Савойски, нар. „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369), господар на Коленьо и на Алтесано Инфериоре (инвеститура на 7 февруари 1320, отказва се от Риволи), господар на Кумиана (октомври 1334). Поставя началото на морганатичния клон на Дом Савоя на име „Коленьо и Алтесано Инфериоре“, просъществувал до 1598 г.; ∞ за Исондина, от която има трима сина.[3]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Обяснителни бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Към 2021 г. Каворето (Cavoretto) е голям торински крайречен квартал. До 1889 г. е бил независима община.
  2. ↑ дн. градче Салан ле Бен (Salins-les-Bains) в деп. Жура, Франция
  3. ↑ дн. град Шалон сюр Сон (Chalon-sur-Saône) в деп. Сон е Лоар, Франция
  4. ↑ Според завещателните разпореждания на граф Амадей IV Савойски при липсата на наследник от мъжки пол негов наследник е брат му – дядото на Филип Томас II Савойски (Wurstemberger, L. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 133, с. 68), следователно, след смъртта на дядото и бащата наследник би трябало да е Филип, който по онова време обаче е на около 7 г., така че наследник става второродният син на Томас II и чичо на Филип – Амадей V Савойски.
  5. ↑ Бюже (Bugey) е исторически и природен район в дн. деп. Ен, Франция
  6. ↑ Френският историк Виктор Флор дьо Сан-Жани в своята Histoire de Savoie (с. 264) съобщава, че арбитражът е сключен в Лион и регулира разделението на наследствата на родителите и на чичовците Петер II Савойски и Филип I Савойски.

Библиографски бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ fmg.ac
  2. ↑ а б в г Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia // Посетен на 21 септ. 2021. (на италиански)
  3. ↑ а б в г д е ж з Foundation of Medieval Geneaology. Philippe de Savoie // Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  4. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 308 и 313. (на френски)
  5. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 100 – 102. (на френски)
  6. ↑ Flour de Saint-Genix, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... p. 263. (на френски)
  7. ↑ de Gerbaix de Sonnaz, A. Mémoire historique sur Louis II de Savoire, sire de Vaud, sénateur de Rome (1310 – 1312), de 1275 à 1349 // Mémoires de l'Académie royale de Savoie (5th series, 1908), I.
  8. ↑ а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 316 – 317. (на френски)
  9. ↑ Frézet, Йеан. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1. p. 277. (на френски)
  10. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 103 – 104.
  11. ↑ Miller, William. #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566). 1908. p. 196. (на английски)
  12. ↑ а б в Setton, K. M. I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III. с. 635.
  13. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 104 – 105. (на френски)
  14. ↑ Armostrong, Edward. L'Italia al tempo di Dante, cap. VI, vol. VI. с. 274. (на италиански)
  15. ↑ Пак там. с. 278.
  16. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 106 – 107. (на френски)
  17. ↑ Ulysse Chevalier, Regeste dauphinois..., Impr. valentinoise, 1912 – 1926, p. 91 – 92.
  18. ↑ Пак там, с. 160 – 161.
  19. ↑ Пак там, с. 339.
  20. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 107 – 109. (на латински)
  21. ↑ Caggese, Romolo. Italia, 1313 – 1414, cap. VII, vol. VI. с. 310 – 311. (на италиански)
  22. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... с. 109 – 110. (на латински)
  23. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 321. (на френски)
  24. ↑ LivreDe Allobrogibus libri novem. с. 441. (на латински)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filippo I di Savoia-Acaia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_I_Савойски-Ахая&oldid=12377116“.